Казанлъшки туристи изкачиха най-високия връх в Румъния и посетиха замъка на граф Дракула

  За трета поредна година ТД „Орлово гнездо” Казанлък организира международна експедиция до балканска страна за покоряване на планинският и  първенец. Тази година казанлъшките туристи трябваше да изкачат най-високият връх на Румъния – Молдовяну (2544 метра). Южните Карпати, наричани още „трансилванските Алпи”  - планинска верига разделяща централна и южна Румъния. С отвесни върхове, стръмни и трудно достъпни седловини, наподобяващи нашето „Конче” в Пирин, Южните Карпати изискват добра физическа и психическа подготовка за изкачването им. До връх Молдовяну се достига по няколко маршрута, като този от север близо до селището Самбата де сус бе избран от казанлъшката група.

Ето и хронологията на събитията:

На 09.08.2014 в 4.00 сутринта 35 туристи от Казанлък потеглихме за Румъния. По време на пътуването беше поднасяна информация за местата и градовете, през които преминавахме. Първата ни спирка беше столицата Букурещ. Със своите близо     2 000 000 жители града е един от най-големите на Балканският полуостров. Направихме си снимки пред парламента на Румъния - втората по големина административна сграда в света след пентагона в САЩ. След кратка панорамна обиколка из града потеглихме за град Синая – перлата на Карпатите. В Синая разгледахме замъците „Пелеш” и „Пелишор”. Замъкът „Пелеш” е един от най-красивите замъци в Европа, бивша резиденция на Крал Карол1, по-късно използван и от Чаушеску за посрещане на височайши особи. Омагьосани от архитектурата на сградата отвън, спокойно изчакахме на дългата опашка за билети. Кратката обиколка в двореца е около 45 минути. Интериорът е впечатляващ. Всичко: от килимите, дърворезбите, полилеите, портретите и произведенията на изкуството си струва да бъде видяно. Заредени от красивите гледки на замъка „Пелеш” се отправихме към „малкият Пелеш”, както наричат замъка „Пелишор”. За неговия интериор основна заслуга има кралица Мария Сакскобургготска. Семпъл, но достатъчно елегантен замъкът оставя следи във всеки свой посетител. С незабравими спомени се отправихме към нашата последна спирка за деня - селището Самбата де сус. Около 19.00ч. всички се настанихме в къщите за нощуване с мисълта за един дълъг и труден преход на следващият ден.

На 10.08.2014г. в 5.30ч. сутринта 25 добре екипирани туристи потеглихме към основната цел на експедицията ни – връх Молдовяну. Тръгнахме по горски път последван от добре маркирана пътека в долината на река Самбата. След около 2 часа бяхме на хижа Самбетей една от северните изходни точки за изкачване на Молдовяну. Кратка почивка и продължихме нагоре към основното било на Южните Карпати. В 9.30ч. бяхме на билото – около 2200 метра, на порта „Фереастра Маре а Самбетей”. Излазите на билото от различните долини не са много и се наричат порти. Откриха се прекрасни гледки на север и на юг. Успяхме да зърнем на запад в далечината и нашата цел, макар около върха да се появаваха малки облачета. Петима от групата решиха да не продължават напред, направиха разходка по билото и по-късно поеха по обратния път назад. Двадесет продължихме на запад по стръмното и силно нагънато било към първенеца Молдовяну. След няколко изкачвания и слизания около 12.30ч. бяхме в подножието на връх Вистея Маре. Само с няколко метра по нисък той е свързан с връх Молдовяну с трудна почти алпийска пътека. След кратка почивка започнахме изкачването. Малко преди 14.00 всички двадесет казанлъшки туристи стъпиха на най-високият връх на Румъния – Молдовяну 2544 метра. Въпреки малките облачета могъществото на планината се разкри пред погледите ни. Направихме много снимки и след импровизиран обяд на върха поехме по обратния път надолу. За връщане си бяхме избрали портата „Портита вистей” и долината на река Вистея Маре. Последва едно стръмно и дълго спускане по добре маркирана пътека. Около 20.30ч. всички достигнахме края на пътеката, където ни очакваше автобусът. След почти 15 часа ходене, уморени, изтощени, но удовлетворени се прибрахме в къщите за нощувки.
 

На 11.08.2014 в 9.00ч. потеглихме за град Брашов един от големите културни центрове на Румъния. Наричан още с немското си название Кронштад, градът е със запазена автентична австро-унгарска подредба в архитектурно отношение. Разходка из стария град, преминаване по най-тясната уличка в Европа, закупуване на сувенири и много снимки направихме за времето, което имахме в града. Малко преди 12.00ч. отпътувахме за замъка Бран или както го наричат замъка на граф Дракула. Пред средновековният замък, разположен на 60 метрова скала отново имаше дълга опашка за входни билети. В района около замъка има много магазинчета за сувенири и различни атракции свързани с историите на граф Дракула. След около 30 минути успяхме да влезем и в самия замък. Не толкова красив и по-малък от „Пелеш”, замъкът на Дракула си струва да се види заради историята и легендите, които се носят за владетеля Влад Цепеш. Около 16.00ч. потеглихме от Бран за България. По време на пътуването имаше много песни и шеги, които направиха обратният път по лек. Малко преди полунощ пристигнахме в Казанлък удовлетворени от изпълнената мисия и с незабравими спомени от преживените мигове.   

Текст и снимки: ТД "Орлово гнездо"