Местността Елака край Габарево предизвика голям интерес отстрана на Българската академия на науките. В павелбанското село утре ще пристигне д-р Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина при БАН. В селото д-р Петрова ще проведе беседа за редките растения виреещи в местността близо до село Габарево. Елака се намира в западната част на казанлъшката долина. Разположена е в долината на река Карадере и нейните притоци, идващи от Стара планина. Там е израснала крайречна гора от елша, ясен и крехка върба, с обширни открити пространства заети с ливади и известна част обработваеми земи.
Самата гора се е превърнала в убежище за влаголюбива растителност и е дом на редица редки видове. През 1994-1995 година на това място за последен път в България е наблюдавана орхидеята липарис (Liparis loeselii), считана за изчезнала от страната ни. Видът е включен в Червената книга на България и е защитенсъгласно Закона за биологичното разнообразие.
Липарисът е многогодишно растение с късо коренище. Стъблата са високи 3–10 см, с 2-3 светлозелени листа, съцветията рехави, с 3–15 жълто-зелени дребни цветчета. Цъфти през юни.
През 2008 г. във влажните ливади край с. Габарево, на мястото, където по-рано е намерен липариса, е установена една от най-редките орхидеи в България – калописиевият дланокореник (Dactylorhiza kalopissii).
Видът е с европейска значимост и откриването му превръща гората Елака във Важно място за растенията.
Калописиевият дланокореник е тревисто растение с дланести грудки. Стъблото му е високо 20–60 см, с 4–9 зелени ланцетни листа. Съцветието има около 30 розови до светлолилави цветчета с фини точици. Цъфти през юни.
Друга рядка орхидея, която има многочислена популация в Елака, е блатният дремник (Epipactis palustris).
Тук се срещат и редица видове, произлизащи от северните ширини (бореални растения), като бодливата папрат (Dryopteris carthusiana), метличестата острица (Carex paniculata), росицата (Parnassia palustris), блатния триглохин (Triglochin palustris), лечебната сиротица (Gratiola officinalis)и др.
Срещането на тези видове е свързано с местообитанията с европейска значимост Алувиални гори с елша и ясен и Низинни сенокосни ливади. Това е основанието местността да бъде включена в защитената зона «Тунджа 1» от мрежата «Натура 2000».
 

• Tweet
• Сподели