Новият-стар пристъп за собственост на Митрополит Галактион

Нов пристъп за собственост на Старозагорския митрополит Галактион върху Храм-паметника “Рождество Христово “ в Шипка предизвика среща на експерти при министъра на културата, на която присъства и директорът на Националния парк музей “Шипка–Бузлуджа” Данчо Данчев.
С писмо от 9 януари тази година до министър-председателя, който респективно го отправя до министър Абрашев, дядо владика настоява да бъде разрешен въпросът за собствеността върху шипченския храм и той “да бъде върнат на Българската православна църква”. “Не може да се настоява да и бъде върнато нещо, което никога не и е принадлежало”, пояснява Данчев. В полза на това твърдение той излага неоспорими факти. Храмът е дарение на България от Русия, в музея разполагат и с акт за собственост от шейсетте години. Според закона шипченският храм е публична държавна собственост, не може да бъде даван, предаван и никой, освен държавата не може да се разпорежда с него.Това е уредено и с чл. 18, ал 1 от Конституцията, според който “…и паркове с национална значение са изключителна държавна собственост”. “Храмът е създаден през 1902г и се ползва със статут на екстеритория до 1934г., когато е предаден на българския народ. И това е волята на дарителя. До 1956г. той не е изписван канонично, това става в периода 1956-59г. С други думи, до изографисването му той е паметник с историческо значение. Последователно Храм-паметникът е бил към Министерството на външните работи и вероизповеданията, Министерството на войната и Министерство на културата”, припомня Данчев. Нелогично, нарече той искането на владиката, храмът да бъде действащ, тъй като той никога не е преставал да бъде такъв и никой от музея или държавата не е оспорвал духовната юристдикция на Старозагорската митрополия. От септември миналата година църковният пристоятел в храма, вероятно под натиска на митрополит Галактион, не прави богослужения в памет на загиналите войни, каквато между впрочем е и волята на дарителя, нещо, което в 100-годишната история на храма не се случвало, поясняват от музея. В 30-годишната си професионална практика директорът на НПМ “Шипка-Бузлуджа” не си спомня да е имало проблем с предишните духовници от Старозагорската митрополия и никога не са предявявани претенции за собственост от там. Одисеята, която трае вече три години, започва през 2000-та година, когато дядо Галактион наследява поста от починалия Старозагорски митрополит Панкратий. Поканен да оглави създаващия се тогава Инициативен комитет за честванията на 100-годишнината на Храм-паметника в Шипка, той заявява, че ще го оглави само, когато бъде изяснен въпросът със собствеността му. Тези, които следят конфликта си спомнят, че дни след това Галактион оглави алтернативен инициативен комитет в Енина, чиято дейност и ден днешен не бе популяризирана, още повече в полза на Храма. “От близо година контактите ни с дядо владика са почти невъзможни”, заяви Данчев. Владиката отказва каквито и да било срещи и си контактува с властите с писма за “връщане на собствеността”. Но през всичкото това време той не е предприел никакви мерки да внесе случая в съда, както би било редно, ако е убеден, че е прав и разполага с необходимите доказателства за това.
През тези три години, поддръжката на паметника се осъществява от НПМ “Шипка-Бузлуджа”, без да са търсени средства от митрополията. /А в цяла България част от оборота, събиран в църквите от продажбата на свещи, икони отиват за издръжката на съответната църква./ За стогодишния юбилей бяха набирани дарителски средства за храма, а реставрацията му бе реализирана от Балтийска строителна компания и възлиза на 1 милион и 600 хиляди лева. С набраните по сметката пари е върнат и реставриран иконостасът на храма, който през 70-те години с правителствено решение е занесен в Мъглижкия манастир. Това ,между другото , е било и едно от условията на дядо владика, за да склони да изпълнява духовните си задължения към този храм. Мнозина си спомнят, че вече повече от година той отказва да отслужи, каквото и да било в “Рождество Христово” в Шипка. Тази година по време на честванията на 126-та годишнина от боевете при Шипка-Шейново на 9 януари, той служи в шипченската църква и на двайсетината гроба, сред които дори и на католици, които се намират на стотина метра встрани от Храма-паметник. Последната проява на Старозагорския митрополит е запечатването на олтара – “ не сме си позволили да нарушим печата и да влезем там”, пояснява връзки с обществеността в музея Мая Миланова.
Как ще се развият нещата оттук нататък, е въпросът който всички запознати със случая си задават?
Олтарът е запечатан, митрополит Галактион отказва да служи в Храма-паметник, църковният пристоятел вече четвърти месец не извършва църковно богослужение в памет на загиналите….
Ясно е, че от НПМ “Шипка-Бузлуджа” ще търсят начини да “си решат проблема”. Духовни хора посъветвали директора на музея Данчев да се обърне към други църковни институции или общности, които да обслужват храма или той да бъде ставропигиален, т.е директно обслужван от Светия синод.
Препъни камък във взаимоотношенията между НПМ “Шипка-Бузлуджа” и Старозагорския митрополит се оказват и прилежащате към Храма помещения, в които някога се намираше санаториумът.Амбициите на музея са те да бъдат превърнати в младежки център за туризъм/ предвид и факта, че годишно обектът се посещава от близо 160 хиляди туристи/. Вече има и фирма, която е заявила желанието си за отремонтиране на сградите. Но…дядо Галактион искал да прави там семинария. До момента обаче, не е предприел нищо. Отказва и контакти.

Славяна Узунова