Силата на четвъртата власт – медийната, днес е безспорна. Независимо в какъв формат е представена информацията, тя влияе върху ежедневието ни, отразявайки политическия, икономическия и културния живот. И ако днес за нас е съвсем естествено и разбираемо да употребяваме термини като “вестник” или “списание”, то преди появата на периодичния печат те съвсем не са били познати.
Терминът “вестник”
се установява у нас твърде късно, едва през 1848г., с излизането на “Цариградски вестник”. Първоначално той е обозначавал периодичен лист, излизащ в по-къси срокове. Преди това, вместо вестник е бил употребяван – “известник” – думата произлиза от “вест”, което означава новина. Първият брой на в.”Български орел” на Иван Богоров /1846г./ има подзаглавие “известник, граждански, търговски и книжовен”. 1848-ма е годината, в която терминът “известник” се замества от “вестник”. Промяната се дължи на засиленото руско влияние в българските земи по онова време, резултат от което е и споменатото възприемане.
Думата “списание”
е наследник на “писание” и в началото с нея е означавана сбирка от различни написани неща. Едва по-късно под “списание” се разбира сбирка от статии, която излиза периодично. За излизащите периодично печатни издания – вестници и списания в Европа се използва – “периодична преса”, у нас се говори за “периодичен печат”. 2004-та е годината, в която се навършват 160 години от началото на периодичния печат в България и от излизането на сп.“Любословие”.
Ролята на българския печат във всички сфери на живота е безспорна.
През Възраждането той е оръжие в ръцете на българския народ, в усилията му за прераждане на духовния и материалния живот, в борбата му за независима църква и свободна държава, за човешки свободи и равенство. След Освобождението той става неизбежен спътник на българската политика, чиято цел е изграждането на Третата българска държава, с нейните политически, стопански и културни институции.
Списание “Любословие”
или “периодически повсемесячно списание” излиза през 1844 – 46г. Негов предводител /редактор/ и издател в Смирна /дн. Измир/ е Константин Фотинов “в топографии А.Диаманови, с църковно-славянски букви”. Цената на списанието е различна – за Смирна – 1 пятофранк, за Тракия, България, Македония – 25 гроша. Списание “Любословие” е научно-популярно и общообразователно, в просветителна насока. Пробният брой на първото българско периодично издание излиза през 1842г. Сътрудници са Г.Кръстевич, Г.Пешаков, Н.Тъпчилещов и др. Първият брой съдържа статии по нравствени и педагогически въпроси, календарни бележки, исторически и филологически изследвания, статистически сведения, стихотворения и др.
Библиотека “Искра”
притежава и съхранява интересни и ценни броеве от възрожденския периодичен печат, разкриващи богата информация за живота и проблемите на българите през Възраждането. Това са сп.”Смесна китка или годишно периодическо списание”, издавано от Петко Р. Славейков през 1852г., “Български книжици”, повременно списание на Българската книжнина – 1858-1862г., в.“Дунавский лебед” – граждански, любословии и забавни вестник – 1860-1861г., в.“Гайда”, 1863-1867г. сп.”Зорница” /евангелско периодическо списание/ 1864-1878г., в.”Дунавска зора” – 1868-1877г., сп.”Общ труд” – 1868г., “Небоструй или домашен календар” – 1869-1876г. В първи брой на издаваната от Петко Славейков в Букурещ “Смесна китка”, печатана “у светая Митрополия, с църковно-славянски букви” се съдържа признателно посвещение към Стоян Чомаков.
В знак на признателност за родолюбието му Славейков пише:
“О, български заспали синове!
Дечица, момци, вси млади и стари!
От сън станете, мъдрост ва зове,
Венчан ще бъде, който се предвари.”
/”Век и гласъ”/
В Славейковото списание четем
“цвет I – “Духовно прочитание” – за праздната слава и за покаяние какво очаква съгрешилите, когато се изправят пред Страшний съд”; цвет II – “примери добродетелни”; цвет III – “Науки и художества” – за произхода на писмото, “на което древните пишали”…., за “печатописъ”, за създаването на телескопа; цвет IV – “Описания” – дава /предлага кратки разкази за Исландия, Финландия или норвежка Япония и др./, “Естествена история”, дава описание на лъвъ, лисица, бяла мечка, куче, бълха и др., “Животоописания” – предлагат четива за историята и живота на гърците при Леонид и Темистокъл, за живота на българския цар Владимир II и др.; цвят V – “Здравословие” – полезни съвети”. Петко Славейков е сътрудник и на “Български книжици – повременно на Българска книжнина – 1858-1862г. - списание с научно-популярен характер, съдържащо първоначално статии с историко-филоложко значение, а по-късно с политико-обществено. Монографиите, публикувани на страниците на списанието – оригинални и преводни, разкриват моменти от българската история, проблеми на нашето езикознание, славистика и учебно дело, както и полемични статии, свързани с църковния въпрос. В него четем: “Храната на Книжниците е двояка: душевна и телесна. Душевната е съставена от различни “първоначални или преводни списания”, описания на земи, “където са били и живели нашити учени…”, Телесната храна на Книжници-ти е спомоществованието, що всякой учен и неучен българин треба да прави съ пари за тяхното печатание и издание”….
Интерес буди в. “Дунавски лебед”
излизал през 1860 –1861г. в Белград,под редакцията на Г.С.Раковски. И за него е определена цена за Белград – “2 жълтици кесарски” и за Австрия – “10 франка сребърни”. “Граждански, любословии и забавни вестник” е обществено-политически, първоначално изразител на интересите на либералната българска буржоазия, а по-късно се превръща в изразител на нарастващото национално-революционно движение. Темите и тук са разнообразни – църковните борби, политически вести от Турция и Европа, литературно-исторически материали и търговски сведения. Този е единственият вестник, обхващащ политическите събития у нас и в Европа, базирайки се на дописки от българските земи и чуждия печат, разпространяван в Браила, Галац, Пловдив, Карлово, Солун и др.
Издаваният от Петко Славейков
първи български сатиричен вестник “Гайда”
листъ за наука и разговорка” буди не по-малък интерес.Тук четем: “Спомоществованията ще са годишни, писмата и парите ще ся отправят до подписаниятъ въ последната страница.” Вестникът съдържа “нравствени разкази, исторически, географически, статистически и биографически описания”. Редакторът пита в статията “Отечество”: ”Кому не е драга земята на отците и дедите му? Кому не е свидно това място дето почива прахътъ на бащите му и дедите му дето ще ляжятъ костите му и дето ще живеят децата и внуците му?”
Списание “Зорница
Евангелско, периодическо списание”, издавано в гр.Браила, 1864 – 1878г., негов управител и издател е Х.Ваклидов. За Съединените княжества и за дунавските градове цената е 3 меджидиета, а 3 и половина за другите места. Излезлите книжки предлагат на читателите романа “Скитникът евреин” от Йожени Сю, няколко разказа, стихотворения и народни песни.
Вестник “Дунавска зора. Вестник на волните българи”
чийто редактор е Добри Войников, излиза през 1867, 1870, 1877 – 79г.в Браила. Съдържа статии на политически и културно-обществени теми, предимно из българската действителност, външни новини, стихотворения, фейлетони. Характерно за вестника е, че води полемика с “Народност”.
Списание “Общ труд. Навременно книжевно списание уреждано и издавано при Българското централно училище”, издавано от Тодор Икономов, в Белград през 1868г. То е литературно и научно-популярно, предимно педагогическо списание. В специално обръщение на редакцията към читателите е разяснено “кому и защо е нужно това списание”. Тук четящите могат да намерят данни за нашата история, родния ни език, “народната устна книжовност”, за педагогиката, животописи и оригинални повести, изпращани от родни белетристи.
Сред сътрудниците на енциклопедичния сборник “Летоструй или домашен календар”, редактиран от Христо Г. Данов, Йоаким Груев и Янко Ковачев, отново четем името на Петко Славейков. Издаденият в Пловдив сборник, съдържа 2 части – календарна и статистическа – родословие на държавни глави, статистика на Турция и други европейски страни, пощенски, телеграфски, железопътни и други тарифи. Тук могат да бъдат намерени и статии за хигиената на храненето и отглеждането на децата.
Четейки
периодичния печат от Възрожденската епоха
периода 50-те – 70-те години на ХIХ век, ясно проличават стремежите и борбите на българите за нова светска просвета и култура, за църковна независимост и политическо освобождение. Цели, поставени още през 1762г. в “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, развити и осъществени от десетки български духовници, книжовници, интелигенти и революционери.
Надежда Бозаджиева
Кингс Валей Медикъл и СПА хотел търси да назначи Сервитьори и Бармани
Кингс Валей Медикъл и СПА хотел търси да назначи СЛУЖИТЕЛИ в отдел „Храни и напитки“ (заведенията на хотела) на...
“Аквапарк “ Овощник търси да назначи персонал за предстоящия летен сезон
“Аквапарк “ Овощник, търси да назначи персонал за предстоящия летен сезон: Готвачи/ топла и студена кухня/, спасители,бармани,...
Фирма ”Мед Метал” търси да назначи работник в сферата на вторичните суровини и работник за Автоморга
Фирма ”Мед Метал” на разклона за гр.Крън, търси да назначи работник в сферата на вторични суровини и работник...
Нова Ф 49 търси да назначи Касиер
Стани част от екипа на строителен търговски център Нова Ф 49 на позиция касиер. Ако сте положително настроени...
Ню Йорк Пъб гр.Казанлък търси да назначи сервитьори, пицари и помощник кухня
Ню Йорк пъб гр.Казанлък, търси да назначи сервитьори, пицари и помощник кухня. За информация на място в Ню Йорк...