Изложбата цели да създаде коледно настроение и да припомни славни страници от културния живот на Казанлък, както и да покаже богатството на библиотечните фондове.

Изложени са вълнуващи и пощадени от времето страници на един издателски феномен- детското списание "Младина".

Съставителите на изложбата са поставили акцент върху детски молитви, приказки, песни, разкази, стихотворения и илюстрации,  с които са израстнали нашите предци в далечните времена на края на 19 век и началото на 20 век.

Кратка история на списание "Младина"

Казанлък в края на 19 век се очертава като културен и образователен център в следосвобожденска България. Един от белезите на този възход е бурният  издаделски подем, в повечето случаи свързан с Ученолюбива дружина "Искра" и Казанлъшкото педагогическо училище.

Издават се множество преводни творби, съставят се подходящи сборници от художествени и поучителни четива. Списват се вестници и списания. Не са забравени и децата. За тях през далечната 1891 година започва да излиза списание "Младина". По някои сведения това е първото детско списание у нас след Освобождението.

Детското списание „Младина” започва за излиза през 1891 г., като идеята за издаването му се поражда у образцовите учители от Казанлъшкото педагогическо училище Димитър Игнатов, Димитър Андреев, Д. Абаджиев и Стефан Киров още през 1890 г. Насърчава ги директорът на училището д-р Кръстю Кръстев. Списанието си поставя за цел „да подбуди желание на младежите за четене на добри и полезни книги и да ги подкани към труд…”.

За сътрудници на изданието, освен учредителите, са привлечени и други учители, поети и писатели: Цани Ганчев, Цанко Церковски, Чичо Стоян, Йордан Ступел, Дора Габе, Екатерина Манчева и др. Сътрудничат с рисунки и ребуси Александър Божинов, Иван Енчев-Видю и др. Тук  за първи път публикува и своите песни композиторът Емануил Манолов. 

Наред с народни приказки, песни, басни, малки разказчета за случки от живота на децата и животните с поучителен характер, списанието дава популярни научни знания по география, астрономия, зоология, ботаника, история и други. Отделено е и  място за физически опити, гатанки, задачи, игри с обяснителни текстове и рисунки. В раздела „Разни“ се поместват научни факти, интересни сведения, здравни и полезни съвети.

Изданието е богато илюстрирано. Клишетата на разнообразните цветни илюстрации се изработват в Германия. Малко известен факт е, че списание „Младина“ съдържа и първите български комикси.

Списание „Младина”  нерядко среща трудности по отпечатването, защото в Казанлък няма печатница по онова време. Ползва се  печатната база на градовете Шумен, Русе, Габрово, Велико Търново, Пловдив. За един период от три години то излиза и в Казанлък . Издава се през цялото време от казанлъшкото Научно дружество „Отец Паисий”, една организация на интелектуалци, която също заслужава своето изследване.

Детското издание подпомага началните учители във възпитателната  и образователната им работата  с децата.  И така до 1915   година, когато то  спира да излиза поради затруднения, свързани  с Първата световна война.

С "Младина" израства цяло едно поколение от учители и ученици, деца и родители, които ще сеят впоследствие  просвета по цялата страна и  по нов, европейски образец,  образец наложен като еталон от списанието.

Във фондовете на Библиотека „ Искра“ в Казанлък се пазят първите броеве и целите течения на списание „ Младина“.