Това е единственото, което вижда човек, ако реши да иде да провери как е възможно да се ваксинира в нашият град.
Една врата, и парче принтерна хартия. Няма работно време (особено когато Министъра вече говори едва ли не за 24 часово работно време на ваксинационните кабинети), няма инструкции, няма процедури. Но най-вече - няма никой, а вратата е тъжно заключена.

На въпрос към гише ”Информация” в ДКЦ, какво се случва, къде са хората, каква е процедурата, се въздиша, вдигат се рамене и се гледа с празен поглед, с преобладаващо ”не знам” в почти всяко изречение.

РЗИ - Стара Загора, са точно толкова отсъсващи - на дежурният телефон, посочен за информация и оплаквания, не отговаря никой.

В любимата ни болница са малко по-адекватни - записват на оранжеви листчета, за ”когато се съберат хора” - явно е най-новата мерна единица за време. Очевидно и за адекватност също.

Няма отговорност, няма яснота, няма хабер от никого за нищо, особено във време на пандемия. Да кажем, че е безотговорност, аматьорщина и безхаберие, ще са все определения, които са доста меки.

Междувременно сме отбили номера - кабинета и табелката са на мястото си. Но нищо друго.

• Tweet
• Сподели