Гробницата Оструша ще бъде превърната в модерен 3D музеен обект

Изключително атрактивен проект за гробницата Оструша представя екип пловдивски архитекти. Проектът е заръчан от Община Казанлък още миналата година и включва освен защитната конструкция около уникалната Оструша и социализация на другите две гробници в района на Казанлък и Шипка – Хелвеция и Грифоните, като включва и изграждането на логистичен център между тях, в който туристите да могат да получават информация, да поръчат екскурзовод, да си починат, да ползват тоалетна, разказа пред kazanlak.com главният архитект на Община Казанлък Иво Недялков. Финансирането на този проект, както и на Общия устройствен план на Долината на тракийските царе, чието обществено обсъждане бе направено преди дни е било осигурено от държавния бюджет още миналата година.

Сега проектът за социализация, реставрация и консервация на гробниците Оструша, Хелвеция и Грифоните е вече готов и е предаден в Министерството на културата, след което ще бъде даден на Община Казанлък, съобщи арх. Недялков. Предстои да се намери финансиране за реализацията му. Тази пролет Община Казанлък потърси такава възможност по програма на правителството на Норвегия, пордобности тук:

От друга страна готовият вече ОПУ на Долината на тракийските царе, който обхваща освен района на гробниците около Крън и Шипка и района на язовир Копринка ще даде най-после възможност на частната инициатива да се развие в региона и да създаде привлекателни за туристите атракции, заведения, хотели.

Днес колегите от пловдивския вестник „Марица” публикуват подробна информация и снимки, предоставени им от пловдивските архитекти, проектирщи защитата и консервацията на една от най-забележителните тракийски гробници в Света - гробницата Оструша край Казанлък.

Статията е изключително интересна и любопитна за казанлъчани, публикуваме я цялата:

Експерти от Пловдив спасяват гробница на Китов 
Създават система на климатизация на стенописите
като тази, с която се съхранява „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи

Автор: Даниела АРНАУДОВА, в. "Марица"

Тракийската гробница в местността „Оструша” до Казанлък се трансформира чрез оригинален проект. Откритието на Георги Китов ще „оживее” с възстановяване на внушителният обем на могилата. Отвън тя е покрита със зелен покрив, а вътре, интерактивни екрани ще показват на посетителите невероятната изработка на стенописите й. Проектът е на пловдивският колектив от „Архитектура и Наследство” ООД, арх. Петкана Бакалова и арх. Петър Петров.

Аварийното спасяване на гробницата е проблем №1 за тях. Затова загърбили познатите материали и технологии за реставрация и решили да заложат на мащабно проучване, макар и скъпо като начална инвестиция. Проби се вземат на място, а анализи и експертизата се провежда във водещи европейски лаборатории.

„Тракийска гробница и култов комплекс” са открити на 2,7 км. югоизточно от град Шипка в местността „Оструша” при археологически разкопки от д-р Георги Китов. Датирани са към IV век пр. Хр. и от 2009 г. имат статут на паметник на културата от национално значение. Уникалното е в откритата гробна камера-саркофаг, която е единствена по рода си в България. Тя се състои от две части, издялани от монолитни гранитни блокове. Долната част представлява камера, с отвор за врата от юг, а горната е оформена като двускатен покрив с два фронтона и покрива изцяло долната камера. Фронтоните са с богата пластична украса, характерна за античността. Във фугата между двете части личи оловна заливка. Оловна заливка има и под 50 тонния саркофаг, което говори, че той е поставен на мястото си докато оловото е било още горещо. Висока културна стойност има вътрешната страна на покритието, което е и таван на камерата. То е прецизно касетирано, като касетите са на няколко нива. В миналото таванът бил измазан и изцяло живописван, като полетата на касетите са били покрити с фрески и с позлата. Голяма част от живописта днес липсва.

По данни на археолозите, тя била унищожена още в античността, но пък добре запазено се оказва изображението на женска глава. „Според нас това е шедьовър, ренесансов по своето внушение, който изобразява най-прекрасното женско лице на античността, откривано по българските земи,”, казва арх. Бакалова. Техниката на живописта показва изключително високо художествено майсторство. Изненадите, които ни поднесе обекта, не свършиха до тук, казват реставраторите. Те попаднали на технология, която не е известна - „технологията, с която е нанесена тази толкова финна мазилка върху камъка и е живописвана”.

Говорим за мазилка с дебелина от 3-4 мм, върху която са направени стенописите. Дори европейските специалисти се стъписали пред въпросната техника. Правили лабораторни изследвания във Виена и САЩ, но никой не се ангажирал с категорично мнение за технологията и състава на финишния слой. Предполага се, че по него дори има пчелен восък.

„Нашите консултанти, проф. Валентин Тодоров и реставраторът Петър Попов ни препоръчаха да организираме международен консилиум, на който световни експерти в областта на реставрацията да предложат методи на изследване, като след направени анализи във водещи лаборатории в Чикаго, Флоренция и Виена, да препоръчат технология за консервация на стенописите”. За това е нужно време, а разрушителните процеси в гробницата изисквали да има готовност с програма. „Вътре в гробната камера има дървено ложе, което създава благоприятна среда за микробиологична зараза и трябва спешно да бъде демонтирано. Поставеното в момента луминисцентно осветление също е вредно за живописта. Всеки посетител променя температурно-влажностния режим в гробницата. Проектното решение предвижда поставяне на каменния саркофаг в стъклена изолационна камера, за да бъдат запазени стенописите. Един от основните проблеми е, че те се разпрашават и полихромния пласт пада - невъзвратима загуба на оригинал. Вероятно ще се наложи обработването им с консолидиращи разтвори, за да се спре този процес. Най-важното за каменния саркофаг в момента обаче е да се създаде стерилна среда със специфичен микроклимат. Програмата за консервация и реставрация предвижда достъпът за посетители да бъде ограничен. В гробната камера ще влизат само експерти, за да провеждат наблюдения, да вземат проби и правят изследвания, като при тези случаи ще се ползват защитни облекла, за да се предотврати биологична зараза и промяна в параметрите на въздуха. Посетителите ще наблюдават стенописите, но с дигитална камера с висока резолюция, която ще управляват сами. Микроклиматът в самата стъклена камера се предвижда да има характеристиките на операционна зала, въздухът ще минава през филтри.

Така се постига чистотата му от бактерии и микроорганизми. Нещо повече ще се поддържат специфични параметри – влажност и температура и ще се осъществява денонощно наблюдение. Цялата тази система за осигуряване на микроклимат има много общо с начина, по който се съхранява „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи. След всяко влизане на експерт, въздухът в камерата ще се обменя неколкократно, но това ще става бавно, с определена скорост”, пояснява арх. Бакалова.

Самият проект за защитно покритие и приемна сграда придава нов образ на този изключително интересен обект, без да нарушава неговата автентичност. „Имаме гробница, но и храм. В началото търсихме решение, с което да изявим обема на храма.

В някаква степен обаче той се явява в конфликт, обемно-пространствен и художествен, с могилата. Затова решихме да възстановим силуета на могилния насип, който е изключително внушителен, като форма и обем. И да покажем как е била инкрустирана вътре в този обем самата гробница, преди разкопките”. Проектантите използват глинени мазилки и замазки, т.с. земна основа. Така създават усещането, че си вътре, в сърцевината на могилата. Цветовете също са в тоновете на земята. Част от стратиграфския насип на могилата остава видим и експониран. Той е напластяван многократно и изглежда интересно в разрез. Самата гробница ще се разглежда от посетителите през стъклата на изолационната камера.

Допълнително се планират интерактивни екрани с touch фолио върху стъкло. С тях посетителите сами ще управляват камерата и така ще наблюдават изображението, като се приближават или отдалечават от стенописите. Отвън защитната сграда на гробницата е покрита със зелен покрив.

„С този проект се опитахме да защитим най-високите стандарти в консервацията и реставрацията. Решихме да не използвахме традиционните и познати в България технологии и материали, а да почерпим от опита на световно признатите експерти. С художествения образ на защитното покритие искахме да акцентираме неповторимостта на гробницата”.