13:39 | 14 юли 06 2089

За опазване на природата са нужни повече борбеност и хъс!

- Г-жо Найденова, по чия инициатива, кога и с какви цели бе създаден клуб "Екология"?
- Инициативата беше на група ентусиасти, загрижени да бъде максимално съхранена красотата и автентичността на природата в и около Павел баня и градът ни да става все по-привлекателен за хората от цяла България и от чужбина , които идват тук на отдих и лечение. За един утвърден национален балнеолечебен център като него, е от изключително значение да бъдат опазени естествените му природни дадености - минерални води, гори и реки, хармонията на екологичното равновесие. Клубът беше създаден през пролетта на 2005-та година. Неговите членове работят доброволно и изключително на обществени начала. Програмата, която приехме, съдържа две направления - охрана на градската среда и на крайградските райони, които са обект на екологичен туризъм.
- На гостите, пък и на самите жители на Павел баня, прави силно впечатление видимото обновление, чистота, разкрасяване и добро поддържане на градската среда през последните 1-2 години. Има ли заслуги за тези промени клуб "Екология"?
- Промените се дължат преди всичко на това, че новото ръководство на общината има виждането и най-вече волята да ги направи, като се погрижи да набави необходимите за това средства. Но тъй като добрите замисли не биха могли да се осъществят без участието на гражданството, клуб "Екология" си постави задачата да активизира съпричастието на хората в този процес чрез подаване на идеи, сигнали за нарушения и непосредствено включване в почистването, озеленяването и поддържането както на града като цяло, така и на тротоарите и улиците пред домовете си. Резултатите наистина са видими.
- С какви проблеми се сблъсква клубът и как ги решавате?
- Проблемите са много и изискват големи усилия и постоянство. Ще изброя по-важните: контрол за извозване на сметта до регламентираните за това места, спиране поголовното чупене на стойностни многогодишни дървета - особено в сезона, когато цъфтят и се берат липите, обезпаразитяване на зелените площи, в които лете се въдят кърлежи и други опасни насекоми и др. Всичко това бе взето присърце от градското ръководство и нещата се нормализират. Приносът на нашия клуб е в активно съдействие на екопатрулите, в широкото разгласяване сред обществеността на „горещия телефон", разкрит към отдел "Екология" на общината, в приканване на гражданите да са бдителни и да сигнализират, ако забележат посегателства над околната среда и пр. За съжаление все още не е осъществено искането ни този телефонен номер да бъде изписан върху колите на екопатрулите, за да се знае от всички.
Много по-болезнени и труднорешими са проблемите на крайградската среда, части от която за сега са ничия земя и няма с кого да си партнираме. Ще ви дам конкретен пример: бреговете на Тунджа и Турийска река, които минават край града, са обрасли с характерни за нашия район дървета - елша и клонеста топола. Напоследък има тенденция за масово изсичане на елшата. Тя се разклонява ниско на 3-4 стъбла и ако някой отсече част от тях, унищожава цялото дърво. А загиването на един дървесен вид води до унищожаване на птичите видове и насекоми, които живеят край него и до нарушаване равновесието в екологичната среда. За да предотврати това, клуб „Екология" направи предложение пред общинския съвет да се гласуват защитени зони, посегателството над които да бъде строго санкционирано. Разделихме проекта на две - за земи, стопанисвани от Държавно лесничейство и такива, които се стопанисват от общината. С лесничейството нямахме проблем - съгласиха се стопанисваните от тях гори край Тунджа и Турийска река да се обявят за лесопаркове с намален режим на изсичане и да бъдат залесявани със същите видове, за да се възстанови екоравновесието. Това решение беше одобрено от сесия на общината и изпратено в областта. Върнаха ни го с мотива, че не е съгласувано с Министерство на околната среда. От там пък твърдят, че предложението трябва да постъпи след одобрение от областта. Попаднахме в един парадоксален омагьосан кръг от бюрократични процедури, в който се въртим безплодно и до сега. Мотивирайки се с отказа на областта, общината се въздържа да предложи земите, стопанисвани от нея, да станат защитени зони. Така нашият добър проект и до днес стои нереализиран, по него няма развитие, а времето тече и посегателствата в зоните, които би трябвало да са защитени, продължават още по-безпардонно и безнаказано…
Друг проблем възникна след станалите миналата година наводнения. Дърветата, които паднаха в коритата на реките, ги заприщиха, но няма яснота кой трябва да ги отстрани от там. До голяма степен това се дължи и на неправилното залесяване на речните брегове, които се затлачват при наличието на високи води. Според съществуващия до сега кадастър, земите край реките се стопанисваха от Държавно лесничейство и от общината, но от тази пролет има решение, че речните корита и сервитутната ивица край тях ще се стопанисват от Басейнова дирекция. Но това предполага ново заснемане на тези площи, изваждането им от кадастъра за да се види кои земи и точно от кого да се стопанисват и пр. Докато стане това, дърветата, растящи в тях, остават незащитени и могат да бъдат безконтролно изсичани. Да не говорим, че при нови проливни дъждове заприщените речни корита могат за причинят непредвидими бедствия. Но… така е вероятно в цялата страна, защото решението е взето на национално ниво без да се преценят последствията.
- Да не би да става въпрос за конфликт на интереси - някой да е заинтересован от такова протакане, за да се изсичат безнаказано ценни растителни видове?
- Трудно ми е да го докажа, но е много възможно, защото при липса на уточнен собственик наистина всеки може да сече безнаказано. Друг сериозен проблем са няколкото мочурливи места, които също са характерни екологични съобщества - там вирее специфична растителност и гнездят определени птичи видове. Посегателството над блатата, тяхното пресушаване или подпалване с цел да се превърнат в обработваеми земи или в пасища, нарушава драстично биологичното равновесие. В момента към тези местности проявяват интерес производители на блатни култури и с общината стигнахме до консенсус, че могат да се отдават под аренда за производство на блатно кокиче. Това би било добро решение - хем блатата ще бъдат запазени, хем няма да запустяват и в тях ще се произвежда нещо полезно…
- Доколкото съм информирана, вашият клуб стана популярен и вдъхна респект на гражданството и на общината, като се противопостави на изсичането на ценни дървесни видове в арендуваната местност „Голият рът". Как приключи този конфликт?
- Даването под аренда на над 100 декара общинска земя в местността „Голият рът" е резултат на нелепа грешка. В кадастъра тази земя е записана като мера, а в същност част от нея беше залесена с вековна гора от редки видове дъбове - церове. Хората от града изпаднаха в шок когато разбраха, че арендаторът е изсякъл около 80 дървета, за да разоре земята, тъй като е сключил договор по програма САПАРД, за да направи розови насаждения. Клубът поде много сериозна борба да се спре този вандалски акт. Успяхме да съберем над 600 подписа на граждани, несъгласни с тази сделка на общината. Бяхме удовлетворени - Общинският съвет призна публично пред сесия, че погрешно и неправомерно е отдал под аренда този терен. Взето беше решение в бъдеще да не се отдават земи под аренда, без да се направи констативен протокол на място какво представлява съответната земя. Сесията реши също към договора, с доброволното съгласие на общината и арендатора, да се прибави анекс, съгласно който последният се задължава да запази останалите неотсечени дървета. За съжаление, и до днес решението на сесията не е изпълнено и такъв анекс към договора не е добавен. „Никой не ми е наредил да го напиша!" - казва ми юристката на общината. Това протакане е много опасно - на практика развързва ръцете на арендатора тихомълком да продължи изсичането на останалите дървета.
- Не навежда ли това на мисълта, че „грешката" може и да не е случайна?
- Може би, но е трудно да се докаже…
- Наскоро в предаването „Паралакс" на телевизия СКАТ беше повдигнат въпроса за изсичането на горите над с. Турия и опасността обезлесените склонове да причинят непредвидими бедствия. Вземал ли е отношение клубът към този проблем?
- Разбира се! Разтревожени от непрекъснатия поток камиони, извозващи хиляди кубици дървен материал, хората ни заляха със сигнали. Разговаряли сме многократно с представители на Държавно лесничейство, което стопанисва въпросните горски масиви. Показаха ни лесоустройствените проекти и ни обясниха, че териториите са залесени с тази цел и сега се изсичат планово, като едновременно с това протича ново залесяване на склоновете.
- В материалите си за скандалното обгазяване на Стара Загора с вредни емисии, някои централни всекидневници споменаха сред засегнатите райони и землището на община Павел баня. Има ли клуб „Екология" информация и позиция по въпроса?
- Нямаме категорична позиция, защото не разполагаме със замерване на споменатите вредни емисии във въздуха над Павел баня. Според мен, ако има някакво сериозно замърсяване на атмосферата, то идва от предприятието „Габровница" в съседното село Горно Сахране. То е дървообработващо, използва лепила на формалинова основа и когато дървените плоскости се сушат, формалдихидите и други вредни канцерогенни вещества излитат в атмосферата и отравят околната среда. В резултат се наблюдават поражения върху животинския и растителния свят, бум на алергии и спастични бронхити особено сред децата и пр. Вярно е, че в комина на сушилнята има монтиран уловител, който не би трябвало да позволява излитане на вредните емисии, а да пропуска само водната пара. Но съоръжанието е скъпо и по всяка вероятност не винаги се включва. За съжаление всичките проверки, правени от специалисти от Стара Загора и от София, не са констатирали концентрация на вредни емисии над нормата. Има предположения, че се плащат много пари на хора, които да предупреждават за предстоящи замервания. Но до сега няма конкретни разкрития. Въпросът би могъл да се реши с едно добре организирано гражданско неподчинение, но този завод храни две села. Хората там са поставени пред драматичен избор: да бъде увредено здравето им или да загубят прехраната си. Трудно биха могли да се справят сами, ако компетентни държавни институции не се намесят в тяхна защита.
- Вашият клуб е една от формите на изява на гражданското общество, което има важни функции във всяка демократична държава. Срещате ли достатъчна подкрепа от гражданите на Павел баня в благородните си усилия да защитите природата, здравето им и бъдещето на курортния си град?
- Съвсем честно и със съжаление трябва да отбележа, че населението все още няма необходимата екологична култура и че за истинска изява на гражданско общество тук трудно може да се говори. На четири очи, на кафе, на улицата, хората „безстрашно" коментират проблемите, които ги вълнуват, възмущават се, критикуват, но когато трябва публично да изразят становището си, предпочитат да си мълчат. Например от всичките 600 души, които се подписаха срещу изсичането на дърветата в арендуваната земя, на сесията само художникът Иван Бубев има смелостта да изкаже публично становището си. Никой не посмя да го подкрепи. Със страх, мълчание и примирение не се гради гражданско общество. За опазване на природата са нужни много повече безкомпромисност, борбеност и хъс. Без тях нашият клуб - колкото и да е активен - трудно може да защити нейната чистота и ненакърнимост.
Интервюто взе:
Йорданка Трополова