Енинският будител Онуфрий Хилендарец

Утре общинските съветници на Казанлък предстои да приемат предложение за издигане на паметник на един малко познат български будител. Роденият през 1790 в казанлъшкото село Енина Бончо Попиванов Минков, който като монахът Онуфрий подема делото на Паийсий, преписва и разпространява „История славянобългарска”.

Кой е архимандрид Онуфрий Хилендарец, в навечерието на деня на народните будители, 1 ноември ни разказва Марияна Ибришимова-Петрова от Исторически музей „Искра” – Казанлък:

Изправени сме за пореден път пред сакралната дата 1 ноември. Дата, свързана с българското Възраждане. Дата, избрана да покажем нашето преклонение пред големите българи, запазили в столетията под чуждо владичество национална гордост и памет, чувство за историзъм и вяра за съхранение, и не на последно място – огромното желание за свобода, за собствен език, самостоятелна църква и право на държава. Проф. Иван Шишманов през 1903 г. пише: “... чудна е планомерността в цялото наше Възраждане, планомерност толкова по-удивителна, че тя не произтича от един всестранно и дълбоко обсъден кроеж, а се проявява много често несъзнателно. Паисий не можеше и да подозира, че от неговата “Словенобългарска история” ще възникне свободата на България. Духовенството, поддържайки с всички средства школата, не мислеше да буди далечни мечти. Борците за една национална черква и в ума си дори не допущаха идеята България да се отцепи от своята вековна владетелка”.          

Делото на Паисий е подето от редица българи, сред които скромно стои архимандрит Онуфрий Хилендарец.  Неговият препис на Паисиевата история се отнася към т. нар. преправки. Докато книжовниците от епохата на ранното Възраждане се задоволяват с буквално преписване, Онуфрий си позволява уточнения и допълнения. Наред с борбата за църковна независимост и народна просвета архимандрит Онуфрий през целия си живот е отдаден на книжовни занимания. Той взема отношение към актуалните тогава спорове за диалектната основа на оформящия се книжовен език. Макар че свободно владее повечето балкански езици - гръцки, сръбски, румънски, турски, както и руски, очарован от носовата звучност на старобългарския език въздъхва: "Ох, що сладък староболгарски язик и добро и сладко сочинение произнася". Като истински родолюбец и един от образованите за времето си люде, отец  Онуфрий счита за свой дълг да се посвети на  просвещението на народа си – превежда и пише статии, стихотворения, спомени. В Хилендарската библиотека се пазят негови книги и съчинения.

Монашеската килия не е убежище за неговата неспокойна душа. Роден около 1790 г. в с. Енина със светско име Бончо Попиванов Минков той е достоен син на будното селище. Още в 1814 г. открива собствено килийно училище в селото и преподава на говорим български език. В неделя и на празници проповядва и пее в църквата „Св. Петка”. Негова е заслугата за събиране на средства за построяване на ново училище в Енина, за градежа на което дава и всичките си лични спестявания - 15 000 гроша.

През годините пътят му преминава между Светогорската обител, Казанлък и Цариград където попада в центъра на борбата за църковна независимост. Молбата от името на българската общ­ност за издигане на храм в Цариград е съставена на гръцки език именно от отец Онуфрий и той освещава новопостроения български параклис  „Св. Стефан”. Той е и пръв свещенослужител в него, като работи за българската кауза в тясно сътрудничество с Раковски, Александър Екзарх, братя Тъпчилещови, Г. Моравенов, Г. Кръстевич, Г. Золотович. Заслуга на отеца пред историята е и братска­та помощ, която оказва на йеромонах Неофит Бозвели и Иларион Макариополски по време на тяхното заточение в Атон.

Архимандрит Онуфрий Хилендарски е сред онези възрожденски будители, благодарение на които българският народ съумява да съхрани своята идентичност и в най-трудните години на своята история.