Оглавихме статистиката с най-много емигрирали деца от регион Юго-източен на България

Близо 3 000 деца от Югоизточна България са отпаднали от училище за година, като 2/3 от тях, над 1800 деца не са влезли в клас заради напускане на страната.

Най-много деца са емигрирали от нашия регион – Стара Загора и Казанлък. Това сочат анализи направени от казанлъчанката Мария Гинева, председател на Сдружение „Бъдеще за децата“. Отново в старозагорско са най-многото на брой малолетни майки от цяла Югоизточна България, отчитат последните демографски данни, обобщени и анализирани от Гинева.

Само за година учениците в класните стаи на училищата в Югоизточна България са намалели с 2 887. От тях 1 804 не са влезли в клас заради напускане на страната.

Най-много са заминалите зад граница от област Стара Загора – 629, следва  ги област Бургас с 624 емигрирали деца за година. След тях се нареждат област Сливен – 407 деца и област Ямбол – 144. Семейни причини са накарали 683 от тези общо 2887 деца да напуснат школата. Трета причина за отпадане от училище са натрупаните отсъствия. Те са посочени за 392 деца.

Общият брой на учениците за миналата учебна година в областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол е бил 96 834. Те се обучават от 6 334 учители като над 80% от тях са жени. 

Установяването на точния брой деца, отпаднали от образователната система, се затруднява от формално водене на присъствие в училище и толериране на практиката за нерегистриране на отсъствия, за да се запази броят на учениците в учебното заведение. Експертните оценки на директори, учители и общински образователни специалисти сочат, че броят на засегнатите от този феномен деца, надхвърля многократно броя на децата, които ежегодно се регистрират като напуснали или незаписани в образователната система.

Според автора на анализа Мария Гинева, председател на сдружение „Бъдеще за децата“ – Казанлък,  друг основен проблем в Югоизточна България е намалената раждаемост в малките общини. През миналата година в региона са се родили 10 550 деца. Повече от половината от тях са родени  в Бургаска и Сливенска община,  докато в общините: Малко Търново, Опан, Болярово и Приморско се раждат под 60 деца на година.

Област Сливен се откроява и с най-ниска възраст на майката при раждане на първо дете - 23,4 г., при средна  възраст за страната 28.5 г. Прави впечатление и по-високият коефициент на детска смъртност в малките населени места, което говори за липсата на добра медицинска грижа и ниска здравна култура на майката и обкръжаващата я среда.

1250 е общият брой на малолетните и непълнолетни майки в региона, които получават семейни помощи за деца.  Най-голям е броят им в област Стара Загора, а най-малък - в Бургас.

През 2016 г. в регион Югоизточен 281 деца са пострадали при престъпления, като 106 от тях са на възраст до 13 г., а 175 са от 14 до 17 г. През 2012 г. техният брой е бил по-малък - 269.

Само за сравнение, през миналата година най-много деца, пострадали при престъпления в България, са от Югозападния регион - 531, а най-малко  - 171 - от централната южна част на страната.

Данните и изводите са част от анализ за проблемите на децата от Югоизточна България и бяха изнесени на Регионална среща в Бургас на 4 октомври, с домакин областният управител на Бургас Вълчо Чолаков. Срещата е част от Проекта „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата. Проектът предвижда общо шест срещи за обмен на опит в страната.

След успешното им осъществяване през есента на тази година ще бъдат факт общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата, посочват участниците в проекта, който се осъществява с финансовата подкрепа от фондация “Оук”.