Крепостта Бузово кале е била значимо християнско селище през късната античност

На пресконференция, проведена на 27.08.2018г. в сградата на Община Казанлък, доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН-Филиал Велико Търново представи резултатите от провелите се за трета година археологически проучвания на “Бузово кале“, случили се  в периода юни-юли 2018 г.

Проучванията на крепостта са извършени от екипа на доц.д-р Рабовянов, в който влизат Пламен Дойчев - докторант от Великотърновския университет и Никола Русев от РИМ – Русе, подпомогнати от Исторически музей „Искра“, Община Казанлък и с помощта на кмета на село Бузовград Михаил Янушев.

Финансирането, осигурено от ИМ „Искра“- Казанлък, е на стойност 15 000 лв., като за първа година обектът е получил и част от държавната субсидия за археология, която за „Бузово кале“ възлиза на 13 000 лева. Така, благодарение на общата сума от 28 000 лева, екипът е имал възможност да осъществи едно по-резултатно изследване.

Основната цел е била проучването на разкритата през 2017 година църква, намираща се между вътрешните крепостни стени в югоизточния район на крепостта. Заедно с нея проучени са били и някои от разкритите жилища във вътрешността.

Теренът е труднодостъпен и труден за обработка - на места дебелината на културния пласт е 3,00-3,30 м., а участъкът е с много голяма денивелация в рамките само на 15 метра, но резултатите са налице и те са установили изцяло стратиграфията, периодизацията и хронологията в конкретния участък на крепостта.

Въпреки, че сред археологическите материали има налице керамични предмети от ранно и късножелязната епоха, тоест от Тракийския период, структури от този период не са били открити.

Най-ранната археол. структура е външната крепостна стена, с дебелина 1,95 м. и височина 4м. Крепостта е построена през втората половина на V в. като значителен център , за което свидетелстват както площта, така и солидното ѝ укрепяване. Разкритата миналата година църква принадлежи към следващия период на крепостта- първата половина на VI в. и първоначално е била с размери  12,90м. х 6,30м. Паралелно с нея се строи и вътрешната крепостна стена, което свидетелства за целенасоченото укрепяване на важното селище и грижата на император Юстиниян за християнството в Империята по негово време.

През 2016 г. е проучена още една църква, намираща се извън крепостните стени, която е била построена също в началото на VI в. Това свидетелства не само за едно значимо и голямо селище –изключително добре укрепено, но и за създаването по онова време на християнски център.
Вътрешната църква скоро става малка за нарстващия брой хора, затова бива съборена северната ѝ стена и  към нея се добавя притвор, с който размерите ѝ достигат 16,00 м. х 8,30 м.

Проучванията свидетелстват, че крепостта и селището загиват при опожаряване през 80-те години на VI в. При разкопки на жилища от същия период са открити керамика, нагръден кръст, златни монети, инструменти, които показват, че населението е със сравнително високи икономически възможности. Откритите находки ще станат част от експонатите на ИМ “Искра“ –Казанлък.

От средновековния период на крепостта към момента няма структури, но има запазени материали (керамика от XI –XII в., параден боздуган  на високопоствен военен, византийска монета). Най-интересната находка от средновековието е Византийски оловен печат, който все още не е почистен или детайлно проучен, но според изображението върху него, вероятно би се отнасял към ранното Средновековие - VIII- X в.

Какви са перспективите пред обекта. На първо място, според думите на доц. д-р Рабовянов, той да бъде изваден от Държавен горски фонд, в чието владение попада в момента, да се поднови концесията за проучването му, тъй като настоящата изтича. Крепостта трябва да премине комисия, която да го превърне в Паметник на културата, вероятно с национално значение.

По възможност обектът да се обвърже с проекти за социализация, с което да стане по-достъпен за туристи и съответно популярен, както и да бъде осигурена възможност за последващи проучвания, тъй като работата  до момента е изключително резултатна и следващи проучвания ще дадат възможност за попълване на “белите петна“ в историята на региона, особено от периода на Средновековието.

Вероятно такива проучвания в бъдеще биха дали отговор на въпроса дали крепостта е Средновековният Крън, каквито въпроси са били вече задавани миналата година. Към момента доц. д-р Рабовянов не може да даде отговор на този въпрос и не смята за коректно, без наличие на доказателствен материал, да изказва дори хипотези.

През годините крепостта е била подложена на множество иманярски набези, но към момента доц. д-р Рабовянов уверява, че вече всички достъпни находки са прибрани и не са останали „изкушения“ за потенциални незаконни проучватели.

Предстои събраните материали да бъдат почистени, проучени, описани и според директора на Исторически музей “Искра“ - Казанлък Момчил Маринов, да бъдат представени в изложба пред обществеността, вероятно за следващия Празник на розата.