Смесен хор "Петко Стайнов"

Младен Станев - диригент, диригент на хора в Старозагорска опера (чести гостувания в Европа и САЩ), диригент на смесен хор "Петко Стайнов" - Казанлък, председател на творческия съвет на Международна детска фондация "Звездици" - София. Завършил висше образование, магистърска степен по "Хорово дирижиране" - Държавна Музикална Академия "П. Владигеров"- София в  майсторски клас при проф. Ервин Ортнер - Виена. Средно образование - фолклорна музика СМУ "Ф. Кутев" - гр. Котел
Обича природата, животни, растения, риболов ...

- От колко години вие ръководите хор "Петко Стайнов" и как бихте преценили работата си - трудна, предизвикателна, удовлетворяваща или …?
 - Работя с хора от 2003-та, минавахме през всякакви предизвикателства - първо, когато дойдох в Казанлък по разни причини от известния и реномиран хор беше останало само ядро от 10-тина човека - ентусиасти, около които трябваше да обединим идеята за възстановяване и обновяване на състава. Постепенно привлякохме нови членове, с които обаче започнахме отначало - изграждане на певчески умения, репертоар… много млади хористи в последствие отидоха да учат някъде и напуснаха състава. И до сега тези проблеми продължават да съществуват, търсим нови хора, опитваме се да съхраним интереса и към тези, които са ни връзката с добрите традиции. Много от по-опитните ни колеги съчетават пеенето при нас с работа в други хорове в региона - най-вече в църквите. Ние се стремим да поддържаме най-разнообразен репертоар, и да поддържаме формацията като един от най-представителните музикални състави в града. Работата с хора е по малко и трудна, и предизвикателна и удовлетворителна. Когато успехите са налице - удовлетворението покрива всички трудности и тогава се чувствам истински щастлив.
- От колко човека е в момента състава? Стремите ли се да привличате нови хора и има ли интерес у младите в града?
 - В момента хорът наброява около 35 души. За съжаление отминаха славните времена, когато подобни формации наброяваха 60 до 80 човека, сега навсякъде хоровете стават камерни, а някъде са на ръба на оцеляването. Ние се държим, обаче, и смятаме постепенно да се разраснем. Правим опити да привличаме хора, което е много трудно - днес всеки е забързан, работи много, материалните условия ни карат да даваме всичката си енергия в професията си за да спечели материалния минимум и нещо отгоре, и за изява на творчески умения не остава време и сила. За младите - все търсим начина да ги доведем в репетиционната зала, да видят какво правим, но те по-скоро се интересуват от други неща… правили сме не малко опити да запълним младежки състав, но все още не мога да се похваля с успехи. Може би трябва компактна маса от млади хора-ентусиасти, около които да се създаде общество, което да привлича и други младежи. Сигурен съм, че веднъж ако потръгне, ще е много лесно. Съвсем друго щеше да е ако имахме университети и студенти в града, при тях интерес към тази дейност има винаги. Следващия сезон ще направим по-мащабна кампания сред завършващите паралелки в гимназиите, имам и много идеи за реализиране на евентуален продукт - дори финансирането на младежки групи е значително по-лесно.
Все някога хората ще усетят и осъзнаят духовната си потребност от творчество, а нашето е едно от най-достъпните.
- Какво според вас трябва да се направи за да се съхранят традициите на хоровото пеене, не само в Казанлък, но и страната?
 - У нас отдавна традициите започнаха да се губят, което е и жалко, но и неизбежно. Много от колективите, извоювали името на България като страна с най-добри хорове, вече не съществуват, други се промениха. И нас не ни отмина този процес - много малка част от хора е пряк наследник на състава от времето на Петя Павлович; и въпреки това, след като набрахме нови попълнения и формацията заработи, дори за мое учудване, звука, цвета и духа на пеенето е същия - запазили сме лика. Значи традицията е силна, и вътрешно се налага от самите певци един на друг, което много ми помага. Днес като световна тенденция се очертават няколко насоки - намаляване числеността на певците, а начина за постигане на резултати при това положение - професионализирането до някаква степен, има и голям разцвет на типичните младежки групи. Ние вървим към тези тенденции - за добро или по неизбежност. Като пример за целия състав ще дам изпълнението на кантатно-ораториалния жанр (в случая - Реквием на Моцарт) - произведение, което се изпълнява от професионални хорове, и с което състава се справя за втори път през последните години. Също и участието на много от хористите ни в хорови формации - църковни и други, които макар и скромно, съществуват на принципа на професионална реализация - получават заплащане за работата си. Така или иначе те там дават своите умения, и понеже болшинството от тях са ги придобили в хор "П.Стайнов" бих ги призовал да не забравят това, и да бъдат верни на "бащата" на хоровете в града - нашия хор. Не само защото са му длъжници, а и за да продължат да получават певческо развитие, сцена и репертоар. Аз също ще осигуря възможност на някои от най-изявените певци да получат реализация и в други насоки - като сътрудници на хора на операта в Стара Загора. И за целия хор това ще е от полза.
- Кажете ни повече за репертоара на хора и изявите му?
- Хор Петко Стайнов винаги е поддържал възможно най-разнообразен репертоар, което го прави стилово пластичен и приложим за всякакъв род изяви. Изпълняваме ранни образци от световното и нашето музикално наследство - ренесансова, барокова музика, ортодоксална; произведения от епохата на класиката, романтизма, съвременните композитори, модерна музика; обработка на фолклорни произведения; мисля, че е един от малкото хорове в страната, които упорито държат на националната традиция - имената на нашите класици, и това на Петко Стайнов сред тях, разбира се; патриотичните песни - музикалните символи на националното ни възраждане и освобождението. Аз лично ще се радвам, когато отново настъпи интерес към националното творчество и в другите хорове в страната.
- В началото на март имахте съвместно изпълнение с хор "Родина" на "Реквием" от Моцарт в Сливен, сега беше представено и в Стара Загора. Какви са впечатленията ви и това първата подобна съвместна изява на двата хора ли е? Чия е идеята и трудно ли беше осъществяването?
 - Изпълнението на това произведение е "перлата в короната" на сезона за нашия състав. Публиката на Казанлък ще се убеди в това, когато представим творбата и на сцената тук. Много хорове ни завиждат за това, че се нагърбихме с тази задача, че се справихме блестящо. Факт е, че това изпълнение бе отразено на страниците на музикалната критика в централната преса, за него се говори в музикалните среди в София, стана обект на публични форуми в интернет. Гордея се с инициативата си за проекта, в който участват толкова различни формации и толкова хора, и с успешната и реализация. Беше ми трудно да повярвам, че всички така сърцато се обединихме и работихме наистина много, за да осъществим концерта.
При това - за сега без допълнително финансиране нито за хоровете, нито за Филхармоничен оркестър Сливен. С хор "Родина" от Стара Загора сме работили заедно в съвместни концерти отдавна, като досега само малка част от репертоара ни е била изпълнявана съвместно. От тази година работим сериозно по въпроса не само за Реквием, предвиждаме участие и в национален фестивал за ортодоксална музика, и други изяви. Експеримента е успешен, и с него се надяваме да реализираме много проекти.
Втория концерт беше много по-лесно осъществен, с оркестъра, солистите и хора на Старозагорска опера. Там направихме грандиозно събитие, с хор от над 100 души на сцена.
ДОЛИНА