С две призови места се окичи казанлъшкият 200-годишен чимшир. На церемония по награждаване, която се проведе в Полски институт в София, на казанлъчанина Стефан Саранеделчев бяха връчени грамоти от конкурса „Дърво с корен 2019“ за второ и трето място в две категории.

Казанлъшкото дърво събра 418 гласа в категория „Дърво с корен“ и това го нареди на трето място в конкуренция с още 9 дръвчета от цялата страна. На второ място се оказа чимширът в категория „Вековните дървета говорят“ като получи 168 гласа.

Изключително рядкото дърво расте в двора на жилищен блок на бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“ № 17 в Казанлък, в някогашния двор на стария казанлъшки род  - Саранеделчеви. 200-годишният чимшир бе сред претендентите за Дърво на годината, благодарение на номинацията, направена от казанлъчаните Стефан Саранеделчев, Димчо Димитров, Румяна Василева и Петър Илчев.

Дворът, където расте този чимшир, е бил на рода Саранеделчеви. Негов родоначалник е Неделчо, роден около 1770 г., преселил се в Казанлък от някое от селищата в западния Подбалкан.

От рода на Неделчо са произлезли техници и инженери, лютиери и музиканти, юристи и икономисти, учители и медицински работници, военни. Много от тях са родени или живели в къщите, строени в двора с чимшира от началото на 19. до средата на 20. век. Тези факти са описани подробно в краеведската книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“ на Стефан Саранеделчев. Неговият дядо Стойчо Саранеделчев приживе разказва, че помни чимшировото дърво още от детството си, което се потвърждава и от тримата му по-малки братя – Димитър, Боньо и Иван.

През годините, чимшировото дърво става свидетел на редица предприемачески дейности и новаторства, родили се в двора на Саранеделчеви. Там се е помещавала една от най-търсените  ковашки работилници, същестувала 83 години. Появява се и първата в Казанлък гражданска (цивилна) оръжейница, след което и леярна за цветни метали, в която е отлята първата камбана на казанлъшката черква „Св. Йоан Предтеча“.

През 1918 г. в сграда в същия двор, източно от чимшира, Димитър Саранеделчев започва първото в Казанлък изработване на струнни музикални инструменти. След допълнително обучение в Германия той се връща в бащиния си двор и заедно с по-малките си братя Петко, Боньо и Иван откриват тук първата в България фабрика за струнни музикални инструменти „Кремона“.

В края на 20-те, до вечнозеления чимшир се разполага и студиото на първата жена фотограф в Казанлък Донка Саранеделчева.

През 1962 г. дворът и постройките в него са отчуждени и там е построен жилищен блок. За няколко години е запазена част от родната къща на братята Стойчо, Димитър, Петко, Боньо и Иван Саранеделчеви, благодарение на чието застъпничество чимшировото дърво също е съхранено. Дори и след пълното събаряне на старата къща през 1976 г., живеещите в блока и потомци на Саранеделчевия род се стараят дървото да не бъде похабено от злосторници.

Вече четири години, най-тежко е нападението от гъсеници на американската бяла пеперуда по растението. За момента, с много грижи, Стефан Саранеделчев успява да запази и спаси чимшира.

Той и живущите в блока осъзнават, че този чимшир не е нито най-старото, нито най-високото или красиво дърво, но то има специално място в живота на казанлъчани, независимо че повечето от техните съграждани не подозират за кроткото му присъствие в северната част на двора на жилищната сграда, на централна казанлъшка улица.