Казвам се Красимира Минева. Работя 25 години като педиатър в ДМСГД "Мария Луиза", най-хубавите и смислени години от практиката ми... Доскоро мислих така... Изведнъж, от днес за вчера, разбрах, че съм излишна и аз, и подчинените ми сестри и детегледачки. Заради един срок, не спуснат свише, а поставен от някой администратор, Дома ще бъде затворен. Хора, моля се да ме разберете правилно. Няма да остана без работа!

Пиша това с грижа за децата, които са в изключително тежко, увредено, общо състояние, при които грижата е изключително специфична. Защо този срок не изчака?! Така или иначе в гр. Казанлък ще бъдат построени две нови услуги за деца с медицински нужди? Защо не ги приведем плавно, както ни подготвяха хората от Министерството? Нима нашите деца бедстват - имат нужните условия, лекарства, грижа - 24 часова медицинска и лекарска, в условията на ковид-ситуацията в страната. Лекарства, храна, бельо - всичко подсигурено, и изведнъж ни удари товарния влак...

Къде е г-н министърът на здравеопазването?! Аз работя в негово подразделение?! Нима трябва да обяснявам на социални работнички диагнози и потребности на деца с 100 % чужда помощ? Медицински неграмотни хора ли ще решават съдбата на тези деца? Попитахте ли се защо имам деца на 24 год. - защото в процеса на деинституционализация не можеха никъде да бъдат изведени. Защото нашите деца за някои са само справки, графи. А ние ги приемаме като съдба...

Колко пъти някой от Вас е плакал от радост, че скенерът не потвърждавал лошата диагноза на дете и шансовете му са добри?

Колко пъти някой е организирал рожден ден на чуждо, ничие дете?

Или е месил питка, че любимецът му е проходил?

Или е успокоявал родители, че се е случило най-лошото, непоправимото... Хайде сега някой специалист да ме научи как се казва такава новина тактично?! И знаете ли, родители са успокоявали мен и са ми благодарили, като знаят, че детето им не е било само. Техни са думите им, които и досега ме преследват, ЧЕ НЕ Е БИЛО РОДЕНО ЗА ТОЗИ СВЯТ...

Защото, уж нормалният живот, е затрупан от буквояди, следи се точката и запетаята - както в случая. Хора, които и досега извръщат глава при среща с нашите различни деца... Защото ТЕ били чувствителни... Вече се чудя имам ли сърце и ...защо ми е ако съм "оперирана” от някои чувства.

Г-н министър /Вие сте поне лекар/, БЛС - редовно си плащам членския внос- защо не подкрепите работещите си колеги в ДМСГД, срамувате ли се от нас? Клетвата е една за всички. Ние не сме второ качество хора. Вярно, не съм кардиохирург /без ирония - съпругът ми е с две сърдечни операции/, не слагам силикон /има нужда и от това/, но ни подкрепете в усилията да подсигуряваме достойнството на нашите деца, до настаняването им в новата услуга. Иначе по Коледа ще ги превърнем в екскурзианти по пътищата на страната и който оцелее, това ще е. Дори БХК е с унищожителна статия за новите услуги - нови къщички, без съдържание. Защо нещо работещо трябва да се унищожи? Знаете, че в другите страни има такива домове, държавни, обезпечени, където не шетат журналисти, търсещи сензации! Където родителите чакат ред да настаняват децaта си, заради специалисти, условия, грижи...

П.П. Благодаря на сестра ми, която знам, че ще го прочете докрай, на приятелите, на родителите. Дано попадне на вниманието на г-н министъра, г-жа Сачева, която откровено не каза истината в ефира на Нова ТВ. Уморих се... Но ако някой иска нещо да си кажем ще бъда на работа в Дома до 31.12.2020 г. като педиатър.