Пролетната ножарска среща в град Шипка събра майстори и любители на занаята от цялата страна. На полянката пред Чирпанлиевата къща, опитните мъже се бяха захванали да покажат различните етапи в изработката на един нож, както и различни предмети от желязо.

Сред тях разпознахме ковача Стефан Чаков. Пред екипа на kazanlak.com той сподели, че преди 40 години започва да усвоява тънкостите на занаята. Първоначално всичко стартирало като хоби, но през последните 3 години става негов основен занаят, с който си изкарва прехраната.

Друг ентусиаст, с когото разговаряхме е ножарът Михаил Кочев. За себе си споделя, че кове дамаска стомана. В работата си използва единствено стоманата, която сам е изковал. През целия си живот работи като ножар, освен това е бижутер. Живее в София и идва заедно със своя чирак днес в Шипка, специално да се види с колегите от гилдията. Пред екипа ни разказа повече за ножарство и неговите особенности:

„Днес майсторите се опитват да направят острие, което е с ръждаема стомана за режещ ръб и нераждаема стомана отстрани, но това е доста трудна работа. Работи се с парче трислоен ламинат, което после ще бъде заварено и да стане заготовка за нож. Важен е материала, с който се работи. От него зависи за колко време ще се изкове ножа. Например ако вземем обикновенно парче желязо може и за половин час да е готово. Прилага ли се обаче сложен дамасков елемент, времето за избратка може да се проточи от няколко часа до няколко дена, като в него влиза самопроцеса на заготовката.“

Майсторът ни показа своя личен нож, за който сподели, че е използвал мозайкова дамаска от стомана, която се кове 4 дни. В различните дни се изковавало само острието. Сложната инкрустация от метал и дърво на дръжката изисквала допълнително време. Към нея той прибавя и кътници от мамут. По принцип изработката на един нож може да варира от 2-3 дни до месец, според него.

Иво Генчев и Генади Иванов пък идват от град Павликени. Гостуваха на шипченци и на първия ножарски събор и днес отново са тук. Те представиха красиви заготовки за изработка на дръжки на ножове, а технологията споделиха пред нас: „Ние взимаме туморни дървета с много интересни наплетени шарки, напълваме ги със смола, така че да ги направим вечни – дървото става извънредно твърдо, не може да гние и не се променя. Използваме материал, който главно може да се намери в България – елша, чинар, бук, орех – ореха се търси особено много. Използваме и чужди сортове дървен материал, който вирее тук като американски клен."

Ножарството е било един от основните занаяти в Шипка още преди Освобождението. Имало е над 30 ножарски работилници, в които изкусни майстори са изработвали ятагани, саби, ножове, ножици, кръклъзи, сгъваеми джобни ножчета и различни кухненски и занаятчийски пособия. За съжаление, днес този занаят е изгубен и само старите хора помнят известните в цялата страна изделия на едновремешните майстори.

Желаещите да посетят ножарската среща могат да го направят до 20.03. (неделя) до 16:00 ч.