На 20 май в в Дом на културата „Арсенал“ в Казанлък, проф. Петко Ст.Петков представи своите книги „Пътища към Освобождението“ и "Климент Браницки и Търновски (Васил Друмев) 1841-1901" пред родната публика. Организатори на събитието бяха Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ и Литературно-художествен музей „Чудомир“.

Водещ на дискусията беше директорът на НПМ "Шипка Бузлуджа" Чавдар Ангелов. 

Проф. Петков разказа пред kazanlak.com, че сборника „Пътища към Освобождението“ е  третата по ред книга, събрала негови статии и студии от предходни години. Първите две издания продължават да се радват на добър успех, а предназначението им може да се характеризира по-конкретно  към студенти и ученици, както и хора нуждаещи се от подобна литература, която е  събрана на едно място.

Още от разговора с проф. Петко Ст. Петков може да гледате във видеото.

„Оказа се, че от 2010 г. не бях издавал подобен сборник. В това издание са включени  36 от разработките ми. По-интересно е внушението, което се опитвам да представя със заглавието „Пътищата към Освобождението“.  Има хора, които и до сега си представят Освобождението от османско владичество и създаването на нова държава, като еднократен акт, което е невъзможно да се случи от веднъж. По този повод съм включил материали за процеса и създаването на Новата българска държа. Идеалът на българите от 19 в. е бил да се създаде национално обединена и модерна държава по възможност върху всички български земи, а ние имаме и признание кои са те още от Фермана за създаването на Екзархията. Великите сили на конференцията в Цариград признават почти същите очертания на българската нация от Тулча до Охрид , както обичам да казвам.“, казва Петков.

След освободителната война започват промени. Създава автономна българска държава между Дунава и Стара планина, наречена Княжество България  и още една по-малко автономна провинция , в която е и родния ми Казанлък Източна Румелия.  Много други парчета българска земя минават под друг статут. Появяват се нови задачи, да се обедини  това национално пространство, да се изгради модерна държава след пет века липса на държава и тя да се опита да стане привлекателен център за останалите български злочести територии останали под чужда власт.“, допълва историка.

Друга интересна тема, за която ще прочетете в книгата е развитието на официалните празници през годините.  „Например ние имаме национален празник съвсем от скоро от 27 февруари 1990 г. До тогава държавата 111 години е имала само официални празници. Националните и официални празници  трябва да са тема на широко обсъждане, нещо което много отдавна предлагам и Историческия факултет на Великотърновския университет взе решение да направим специална конференция, още тази година. Идеята е да се обсъди широко и аргументирано, кой паметен ден българите най-естествено чувстват като свой , досещате се за идея ми -  24 май.“, отбеляза проф. Петков.

В книгата, която наброява над 500 страници са включени статии от историята на българската конституция, отношения между отделни институции, принос на отделни личности и организации, отношенията между държавата и църквата в България и други. Към края на книгата читателите ще открият и статия по темата за двата върха Свети Никола и Шипка, за което историка има издадена отделна книга.