В  статия от м. януари 2018 г.на страниците на списание „Нешънъл Джиографик“ , Линдзи Гелмън, автор на свободна практика от Ню Йорк, разказва за „приличащата на космически кораб структура“, която всички в България добре познаваме с името Бузлуджа.

В статията се разказва за историята на паметника, свързана с комунистическото минало на България и за титаничните усилия на хилядите българи, някои от които доброволци, по извличането на 70 000 тона бетон на върха на Стара планина. Спомената е 62-годишната Таня Панайотова, която като студент  е помагала при подреждането на камъните за стълбите, които оформят входящата конструкция към монумента.

Авторката обръща внимание, че  Бузлуджа може да бъде посетена и в наши дни, като споменава и за опасностите, които съпътстват една евентуална разходка из вътрешността на сградата.Те налагат нейната непрекъсната охрана и запечатването и, а това според  Гелмън  подхранва интереса в някои от туристите.

Тя не подминава и дискусията в България относно бъдещето на паметника, което е обвързано и с темата за това, дали показването на един артефакт представлява отъждествяване със силите, които са го създали. Според авторката, след присъединяването и към Европейския съюз, България предпочита да изтъква връзките си със Запада , което понякога води до липса на съгласие как да се постъпва със „сувенирите“ от комунистическото и минало.

В статията на „Нешънъл Джиографик“ се споменава и за проекта на младия архитект Дора Иванова, в чийто план е заложено структурата да се превърне в исторически музей.

Пълната статия можете да прочетете на следния линк
Ние, разбира се, вярваме в бъдещето на Бузлуджа.