Преди дни в групата ни За Казанлък наш читател, станал случаен очевидец, публикува пост. В него разказва за възрастна дама в беда и група младежи, които без да се замислят се втурват да помогнат на пострадалата жена.

Тези млади хора се казват Теодор, Драгомир и Йордан. Те са добри приятели, а чистите им намерения  са подплатени и с благородни постъпки.

В следващите редове може да прочете какво разказаха пред екипа на kazanlak.com

Представете се
Казвам се Теодор Станчев, живея в град Казанлък и съм на 19 години. Завършил съм ПГТТМ Казанлък. В момента работя е една заложна къща в центъра.

Аз съм Драгомир Генчев,  също от  Казанлък на 16 години. В момента уча в Спортното училище в Стара Загора.

Аз съм Йордан Георгиев и живея в гр.Казанлък. Все още уча в ПГТТМ Казанлък.

В групата ни За Казанлък, една дама беше написа пост, в който разказва за възрастна жена в безпомощно състояние и група младежи, които са й помогнали. Тези младежи сте вие. Разкажете ни всъщност какво се случи?
Вървяхме в посока Изток,  мислехме да се прибираме. Пресичайки зеления мост  видяхме една жена на около 70 години, която започна да пищи. Ние се обърнахме и  в същия момент  тя падна на земята. И тримата се затичахме към нея. Питахме я какво има, а тя каза, че много я боли ръката.  Помислихме, че е счупена, при което един друг човек извика линейка, но тя доста се забави. Едното от момчетат си свали якето и я зави. Изчакахме линейката, качихме жената и след това отидохме към бърза помощ. Те не ни обърнаха внимание и я вкараха направо вътре.

Какво ви накара да се спрете и да помогнете вместо да отмините?
Случвало се е много пъти. Въпросната вечер обикаляхме да се прибираме и минавайки покрай зеления мост видяхме жената как пада. Нямаше хора наоколо, беше  около 21:00 ч. вечерта и беше студено. Тя падна пред книжарницата и се удари  на стълбите. Решихме  да видим какво е станало.

Разбирам, че ви се е случвало и преди да помагате?
Да, много пъти при това.

А как се чувствате след като историята стана толкова популярна и определено докосна много хора?
Радваме се. Ние не го правим за популярност, ние го правим за да можем да докоснем повече хора и повече хора да бъдат добри, защото в днешно време това се случва все по-рядко.

А как реагираха близките и приятелите ви след като им разкзахте какво сте направили?
Много се зарадваха. (Йордан) - Аз още тогава звъннах на майка ми и разказах какво се е случило и тя ми каза браво.
Подкрепят ни, казаха ни да бъдем все така добри .

Какво бихте казали/посъветвали младите хора?
По-често да помогат на по-възрастните, не само на по-възрастните, а на всеки един човек. Защото никой не избира какво може да му се случи.  Да се подкрепяме един друг .

На снимката: в ляво е Йордан, в средата Теодор и в дясно Драгомир